География на България
България се намира в югоизточна Европа, граничи с Румъния, Сърбия, Република Македония, Гърция и Турция.
Северната румънска граница следва река Дунав до Силистра. На изток от България се намира Черно море.
Географски координати: 43° 00' N, 25° 00' E
Географски център на България: Местността Узана, край Габрово
Площ: 110 910 км (сухоземна: 110 550 км, водна: 360 км)
Сухоземни граници:общо: 1 808 кмгранични страни: Гърция 494 км, Република Македония 148 км, Румъния 608 км, Сърбия 318 км, Турция 240 км Брегова ивица: 354 км
Морски владения:зона на цялост: 24 морски мили
Изключителна икономическа зона: 200 морски мили
Териториални води: 12 морски мили
Климат: умерен; студена и влажна зима, топло и сухо лято
Релеф: предимно планински, с равнини в северната и югоизточната част на страната
Височинни екстремуми:
най-ниска точка: Черно море 0 м
най-висока точка: връх Мусала 2 925 м, той е и най-висок на Балканския полуостров
Природни ресурси: боксит, медни руди, оловно-цинкови руди, въглища, дървесина, обработваема земя
Разпределение на земята:
обработваема земя: 43%
постоянни реколти: 2%
постоянни пасбища: 14%
гори: 38%
други: 3% (данни от 1999 г.)
Природни бедствия: земетресения, свлачища
„Обекти на световното наследство в България“
Боянската църква "Св. св. Никола и Пантелеймон" е средновековна българска църква в софийския квартал Бояна, намиращ се в подножието на Витоша. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Тя е филиал на Националния исторически музей. Най-старата църква е двуетажна, построена в края на 10 - началото на 11 в. Отнася се към типа двуетажни църкви-гробници с долен етаж, предназначен за погребения и горен за семеен параклис. Тя е разширена през 13 в. по време на Второто българско царство и достроена в средата на 19 в. Стенописите в църквата са от различни периоди: 11-12 в., 1259 г. (най-ценните), 14. в., 16-17 в. и 1882 г. Изключителни художествени достойнства имат световно известните стенописи (240 изображения - втори живописен слой над оригиналния) на средновековни художници (т. нар. «Боянски майстор») от 1259 г., които се причисляват от някои изкуствоведи към Търновската живописна школа. Ктиторите на храма са били севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Техните портретни изображения на северната стена, както и тези на българския цар Константин Асен и царица Ирина, се характеризират с ярка индивидуалност и психологизъм. Отбелязани са с надписи: Калоян — севастократор и ктитор, Десислава — севастократорица и ктиторица, Константин — цар, Ирина — царица.
Ивановски скални църкви
Ивановските скални църкви се намират на 18 км. южно от град Русе. Отличават се от другите запазени скални манастирски комплекси в България с добре запазените си стенописи. За разлика от традиционните манастири, който се състоят от 1–2 църкви , монашеска и стопанска части, в Иваново има разклонена мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом и свързани с пътеки и скални стълби. Църквите при Иваново са неделима част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-ХІV век превръщат долината на река Русенски Лом и нейните притоци в прочуто българско духовно средище. Църквите и всички помещения край тях в местността "Писмата" при с. Иваново образуват големия скален манастир "Свети архангел Михаил". Той е основан през 20-те години на ХІІІ век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски патриарх. През целия период на Второто българско царство (ХІІІ-ХІV в.) манастирът поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови ктитори са царете Иван Асен ІІ (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети.
Мадарски конник
Мадарският конник е национален символМа̀дарският конник е археологически паметник представляващ изсечен в скалите релеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Намира се в североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км от град Шумен. Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1972 г. Релефът представлява триумфиращ владетел - символ на мощта на българската държава от ханския й период. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, орел в хералдична поза, летящ пред него, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня. Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени и античните художествени традиции (тракийски конник). Детайлите определят датировката (началото на 8 век) и подкрепят най-признатата теза за прабългарския произход на релефа, свързваща изображението с хан Тервел (701-721).
Рилски манастир
Основаният от св. Иван Рилски днешен най-голям български манастир Вътрешният двор на манастира, 2005 Рилският манастир е ставропигиален манастир, намиращ се в Югозападна България, Област Кюстендил, община Рила. Основан е през 10 век от Св. Иван Рилски, в горното течение на Рилска река. Рилският манастир е един от културните паметници в България, включени в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.История Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра - недалеч от мястото на първоначалното му основаване. Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България — 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834г., когато са строени сегашните сгради. В партерния етаж се разполага музеят. В магерницата се е приготвяла храната за монасите. Манастирът "Св. Иван Рилски" е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски (или, според някои автори, от негови ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел Хрельо. Цар Иван Шишман (1371-1393 г.) издава на 28 септември 1378 г. Рилската грамота, подписана и подпечатана със златен печат, с която дава на манастира като феодални владения 20 села заедно със землищата им. Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. През Възраждането в него от Неофит Рилски е основано килийно училище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски. Манастирът дава подслон на Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др. През 1778 г. манастирът "Св. Иван Рилски" става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г. от майстор Алекси, който през 1816-1819 проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 кв. м, от които 5500 кв. м застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник.
Паметник на културата
През 1961 г. манастирът е обявен за Национален музей "Рилски манастир", през 1976 г. - за Национален исторически резерват, а от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от XIV-XIX в., а в музея - много старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.
Рилският манастир е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Открит е за посещения от 8 до 18 ч. всеки ден, печатът се намира в музея на манастира. Селище Има статут на отделно селище с население (с настоящ адрес) от 65 жители.
Недвижими имоти в България : апартаменти , къщи , земя , вили на брега на Черно море , в планината , вътре в страната , ски курорти , SPA курорти. Инвестиции в недвижими имоти. Агенция за недвижими имоти МАРИНЕЛЛА – Пловдив , България. Недвижими имоти в България . Анализ на пазара на недвижими имоти. Недвижими имоти. Къщи , земя , апартаменти , лозя и овощни градини .